Инсталляция

Дубина Наталья

Страшный зал

 

 

Про запас

Две девочки ходили по квартирам и спрашивали, нет ли у кого щенят или котят. В некоторых квартирах были лишние животные, и девочки складывали их в одну большую сумку. Сумка разрасталась и разрасталась, мяукала на разные лады, тявкала и даже пела канареечным голосом (в одной квартире девочкам дали канарейку).

— Сколько ещё? — спросила одна девочка.

— Триста двадцать девять, — серьёзно ответила вторая. — Это если на сегодня.

— Нет, — сказала первая девочка. — Давай и на завтра, на ужин.

 

Новое расписание

Одной девочке в восемь часов вечера позвонила классная руководительница, и сообщила, что расписание уроков изменилось.

— Урок первый, — диктовала учительница. — Морговедение.

— А косыночку брать? — угрюмо спросила девочка.

— И нарукавники, — добавила учительница. — Вторым уроком будет История кладбища 18 века.

— А мумию покажут? — поинтересовалась девочка.

— Не покажут. Третий урок — физкультура.

— Нет!!! Только не физкультура!!! — в панике закричала девочка и бросила трубку.

 

Тихий ужас

Сашка сидел над домашним заданием и недовольно цокал языком. Мама подходила к закрытой двери, прислушивалась, но слышала только равномерное цоканье. Через закрытую дверь мама спросила:

— Саш? Ну как там с уроками? Закончил?

Сашка что-то пробормотал, и мама сказала:

— Не слышно, Саш. Я зайду, ладно?

— Заходи, — угрюмо сказал Сашка и уставился в тетрадку.

Мама зашла в комнату и присела на диван. Сашка будто бы невзначай прикрыл тетрадку рукой. Мама спросила:

— Так что там с уроками? Может, помочь?

Сашка покачал головой и всхлипнул.

— Ну что такое? — возмутилась мама. — Задание какое было?

Деваться было некуда. Сашка вздохнул, достал дневник и протянул маме. Мама прочитала запись и удивлённо посмотрела на Сашку. Тот пожал плечами.

— Напишите про семью плохо? — недоверчиво сказала мама. — Что это?

— Что-что… Такое задание… — пролепетал Сашка.

— Ну-ка, — сказала мама. — Покажи, что ты написал там в тетрадке?

Сашка замотал головой и навалился на тетрадь всем телом. Мама выдёргивала тетрадку и приговаривала, что ругаться не будет, только посмотрит. Пришлось уступить. Мама посмотрела на тетрадку и прочитала: «Мама ну просто ужасная».

— Саша! — закричала мама. — Как это понимать?

— Ты обещала, — обижено сказал Сашка.

— Одним нам тут не разобраться, — выдохнула мама и решительно вышла из комнаты.

Папа нависал над дневником, как орёл. Бабушка крепко держала дневник в руках. Мама всё повторяла «ну просто ужасная», «надо же!» и «как вообще можно было додуматься до такого!» в разных вариациях.

Папа строго спросил:

— Сергея Петровича задание?

Сашка пожал плечами — мол, чьё ещё.

— Надо жаловаться, — сказала мама.

— Напишите про семью плохо, — перечитывала бабушка.

— Толку жаловаться? — сказал папа. — Учитель года, что вы! Новейшие разработки! Передовые технологии!

— Напишите про семью плохо, — повторила бабушка.

— Я не виноват… — бормотал Сашка.

— Напишите про семью плохо, — прочитала бабушка и улыбнулась.

Папа отобрал у неё дневник, помахал им и сказал:

— Давайте уже напишем чего-то, что ли?

Мама пожала плечами:

— Давайте.

Бабушка улыбалась.

Мама попросила:

— Саш, только зачеркни про ужасную, пожалуйста.

Сашка покорно зачеркнул. Папа ходил по комнате и думал вслух:

— Папа… поздно просыпается… Не помогает делать мне уроки… Любит футбол…

— Надо про плохое, папа, — напомнил Сашка.

— Да, да, — согласился папа и зашагал по комнате молча.

Бабушка схватила Сашку за плечи, посмотрела пристально и сказала:

— Про меня что-нибудь напиши.

Сашка написал: «Бабушка старая».

— Это плохо, — довольно согласилась бабушка.

Было так поздно, что у Сашки стали слипаться глаза. Папа всё ходил по комнате и предлагал варианты, мама спорила, бабушка улыбалась. В Сашкиной тетрадке было только два предложения. Одно, зачёркнутое, про маму, второе, незачёркнутое — про бабушку. Папа рассказывал про себя ужасные вещи, что он замечает пыль и не вытирает, а мама говорила, что не так уж это плохо и ничего страшного, а вот она тоже иногда замечает и не вытирает, и это уж точно плохо, и тогда папа сказал, что ничего страшного…

И тут Сашка воскликнул:

— Я придумал!

И написал: «Моя семья такая плохая, что об этом даже писать нельзя».

— Вот молодец, — сказала мама. — Пойдёмте теперь чай пить.

Всем почему-то стало радостно, и улыбалась теперь не только бабушка, но и мама хихикала, и папа смеялся, и Сашке было хорошо. Они обнялись за плечи и еле протиснулись в дверь, чтобы пройти на кухню.

А мама всё весело приговаривала:

— Мы ужасные, просто ужасные!

 

Исторический факт

В одном старом-престаром магазине заплесневел хлеб. Его купила старая-престарая леди в старой-престарой шубе. Она положила хлеб в старую-престарую кошёлку и развалилась.

 

Страшное дело

Я замер перед дверью в поликлинике, когда услышал:

— Следующий!

Следующий — значит, я.

У меня дрожь пошла по телу, и ладони вспотели.

Страшно!

Будете смеяться, да? Как будто вам никогда не было страшно в поликлинике…

Тут врач появился в дверях, посмотрел на меня и настойчиво произнёс:

— Следующий!

Вот заладил, как будто говорить больше ничего не умеет… Я сглотнул и спросил:

— А это больно?

— Не больно, — соврал доктор. — Следующий!

— А это опасно? — спросил я и на всякий случай схватился за скамейку.

Врач, наверное, робот. Потому что он сказал:

— Не опасно. Следующий!

Я на всякий случай поинтересовался:

— Вы хоть не робот?

Врач совсем рассвирепел.

— Следующий! — кричит. — Следующий! Следующий!

А я ему тоже так, свирепо:

— А где, — говорю, — гарантии, что я жив останусь?

Тут сзади две девчонки захихикали.

— Дуры! — сказал я им. — У человека, может быть, последние минуты жизни…

Но девчонки подскочили и втолкнули меня в кабинет. От неожиданности я не сопротивлялся.

Там меня поймали медсёстры и быстренько усадили на табуретку. Я ничего не успел сообразить, да и страшно было. Они закрыли мне зачем-то один глаз, стало темновато.

А врач взял указку и тыкал ею в какую-то табличку, зло выкрикивая:

— Какая буква?! Какая буква?!

Тут мне стало совсем страшно, и я в ужасе закричал:

— СЛЕДУЮЩИЙ!!!