Обогатяване на училището като преживяване

Освен домашната среда, една от най-важните области, в които обществото може да повлияе върху Децата на новото време, е училищната система. Пълноценното възпитаване на децата — като тяло, ум и дух — е от изключително значение за тяхното израстване и пълноценността на учебния процес. Понастоящем обаче ние подхранваме умовете на децата, но не и душите им. Ден след ден ги излагаме на една училищна среда, която ги изморява, докато в усилието си да поддържат някаква функционалност в нея, те се хлъзват по наклонената плоскост или стават апатични. Много от хлапетата се разболяват от болести, за които като че ли няма определена физическа причина. (Тези и следващите наблюдения важат и за много «нормални» деца.)

Децата на новото време са толкова чувствителни, че потискащата и често хаотична институционална среда в нашите държавни и частни училища им е крайно неприятна. Класните стаи, пълни с деца от всякакъв произход и с какви ли не нагласи, им пречат да се адаптират и развиват. Обаче множеството излишни вещи и безпорядъкът в типичната училищна среда са само началото на проблема. Институционалността и прекалената строгост на средата също им действат зле. Правите ъгли, грубите повърхности и прекомерната визуална и слухова стимулация ги дразнят неимоверно. Флуоресцентното осветление е твърде ярко за тях и някои от Новите деца получават проблеми с очите и главоболие от него. Всичко това, заедно с излъчването на електромагнитни вълни от лампи, компютри и друго електрооборудване, пресушават така необходимата им енергия. Добавете и лошото поведение на някои техни съученици или учител, който се държи рязко с децата, понеже има лош ден, и ще се окаже, че Децата на новото време просто не могат да се справят в училище като останалите. Всяка подгрупа такива деца са склонни да реагират различно на ситуациите. Кристалните я чувстват до дъното на душата си и искат да «оправят» всичко, за да може околните до един да са щастливи — непосилна задача за едно такова мъниче! Звездните пък най-често се потапят в книга или нещо друго, което ги е заинтригувало интелектуално, и забравят за всичко останало. (Много от Звездните деца трупат чувствата в себе си и това в дългосрочен план може да им нанесе големи вреди.) Преходните или измислят чудесни начини, за да оправят положението, или фокусират вниманието към него, използвайки не особено приемливи похвати. Трети пък изцяло преминават към отрицателно поведение.

Училищата са претъпкани с деца, персоналът не достига, а бюджетът е недостатъчен, та дори учителите изпитват трудности да се представят на ниво. Добавете и съчетанието от деца, идващи от различни домове, култури и социално-икономически среди, и естественият резултат е, че хлапетата се разделят на групички, безразличие наляга голяма част от персонала и училищната система далеч не е ефективна За всички ученици. Малчуганите се мъчат да оцелеят пред лицето на това сякаш непреодолимо предизвикателство, а перспективите изглеждат мрачни и насилието се шири в училищата. Крайният резултат е необразовани, невежи човешки маси, несведущи не само за елементарни неща от науките, които се преподават в училище, но и за световните събития и проблеми. Обработват ни да приемаме чужди идеи и идеали, които ни се поднасят на тепсия, и това води до все по-голямо разделение в света, изразяващо се в насилие, войни и упадък на културата сред широките маси.

Много от тези неща започват още в училище. Време е за голяма промяна. Време е да се погрижим за нашите деца и е време да променим нагласите си, ако искаме нашето общество да се развие за доброто на всички. Когато възпитаваме днешните деца с помощта на нови (и по-полезни) условия и разнообразни методи на преподаване, ще започнем да виждаме отражението на нашето социално съзнание в очите им. Малчуганите ще се превърнат в силни личности и ще използват тази сила и дарбите си във всичко, което правят.

Постоянно чувам за случаи, в които специални деца със специални нужди биват помолени да напускат едно след друго училищата, в които учат. Очевидно цари всеобща липса на умения и обучение за «интегриране» на различните. Това важи както за малчуганите с недъзи, така и за тези с по-фини различия, някои от които бяха описани в настоящата книга. Когато не насърчаваме тези различия, ние правим лоша услуга не само на децата, но и на родителите им, на общността и на бъдещите поколения, в резултат средата и нагласите в държавните и дори в частните училища не способстват за благополучието на по-чувствителните и надарени деца.

Наскоро чух за едно момиченце с медиумични способности, което учело в държавно училище в Джорджия. Било на шест години. Тя е Кристално дете. Гледала на ръка в училищния двор, използвайки по най-невинен начин интуитивните си таланти. И я изключили от училището — с мотива, че била вещица! Да, през XXI век, и то в Съединените щати, хората се боят от различните! Тя е второто дете, за което чувам напоследък, изолирано от общността, задето е с особени дарби. Първото беше отстранено от училище за три дни заради подобни прояви.

Как да се справяме с всичко това в един свят, където училищата са недостатъчно финансирани, с недостигащ персонал и се пукат по шевовете от деца?

За да очертая най-добре промените, които трябва да се въведат в нашите училища, като че ли ще е най-добре да ви предам думите на едно от нашите специални хлапета за личните му преживявания:

Когато ходех на специално училище, с мен се отнасяха, сякаш съм невидим. И не толкова заради физическото ми тяло, а заради моите кристални способности. Всеки ден, когато мама ме караше на училище, слушах най-красивите, одухотворени песни с уверения, че светът е добър, но когато пристигах там, тези уверения изчезваха яко дим.

Носещият Светлина и Любов Никълъс М. Ченси, 9-годишен

Станах невидим за тях. Мисля, че усещаха дълбочината на съзнанието ми, но още не бяха готови за това. Така че вместо да ме чуят и разберат, че ме нараняват, те ме изпратиха да стоя сам в една зала, където започнах да вия от болка. «Само да се бяха вслушали в думите ми — помислих си, — да бяха отделили минутка, за да разберат, че съм пълноценна личност, а не да ме държат колкото може по-далеч от тях». Това унищожаване на частите, разбиване на цялото, е нанадолнището, в което сме склонни да се хлъзваме ние, Кристалните деца, когато не ни възприемат цялостно.

Смятам, че въпросът за училището може да бъде важен момент, белязан с много внимателно обмислени решения. И все пак когато Духът е на волана, а до него седят семействата на Кристалните деца, които наблюдават внимателно и се вслушват истински, децата като мен най-сетне си отдъхват. Всъщност си отдъхва вселената, понеже знае, че я чуваме. А всяко Кристално дете откликва с радост и славослови единството с Духа. Трябва да подчертая, че истинското вслушване в онова, което имаме да кажем, е ключът към нашето спокойствие в тази ситуация.

Начинът, по който Никълъс описа унищожението на части от него, ме удари право в сърцето. Това е типичната за Кристалните деца гледна точка — че всички и всичко сме части от голямото Единство; когато тази истина се пренебрегва, единството на частите се разпада и всички изпитват болка. Колко от тези деца се чувстват така ден след ден, но не намират думи като Никълъс, за да го споделят с нас? Повечето от тях просто навеждат глава и изтърпяват съответния ден с надеждата, че след това ще могат да правят нещо друго, което да не ги натоварва толкова.

 

Домашно обучение

За да избегнат подобни ситуации, някои от родителите, които са осъзнали какви деца имат, вземат нещата в свои ръце и осигуряват на рожбите си домашно обучение. То позволява доста гъвкавост в програмата, а ученикът може да учи с темпото, с което се чувства най-удобно. Някои хлапета се справят отлично и им трябва съвсем малко време, а домашното образование им се отразява добре. Други, които се нуждаят от повече внимание и помощ, я получават по-лесно вкъщи, а и не им се налага да се срамуват, че възприемат малко по-бавно от съучениците си.

Вече съществува едно самодейно движение от семейства, които подхождат творчески към домашното образование на децата си. Доколкото научих, най-успешно се справят онези, които построяват програмата около предметите, които са страст на хлапето. Тогава то не само се адаптира добре, но и постига невероятни успехи в ученето. Разбира се, такъв родител никога не ограничава програмата само до онова, което интересува малчугана (например музика, живопис, наука), но създава начини то да се отдава на любимите си предмети — уроци по един или друг музикален инструмент; посещения на художествени галерии, научни центрове или нещо друго. Като част от образователната програма на едно момиченце родителите му, които имат ферма в Канзас, му разрешили да отгледа цяла нива слънчогледи. Опитът бил сполучлив и сега нивата е местната атракция. Русата и синеока хубавица проявила голямо увлечение по слънчогледите и докато осъществявала проекта си, изучила целия процес — от засаждането до прибирането на реколтата. Това момиченце отглежда и свои телета, като ги храни с бутилка и се грижи за тях, а освен това свири на пет музикални инструмента, Говори уверено по какви ли не теми, тъй като от малка е насърчавана да изразява чувствата и идеите си. Други семейства започват да следват примера им, полагайки съвместени усилия да осигуряват на децата си пълноценни програми, така че да получат добро образование.

Социализацията е нещо друго, което трябва да се има предвид, когато се обмисля идеята за домашно образование. В някои случаи то може да изолира детето и дори цялото семейство. Общуването с други деца и възрастни е много важна част от придобиването на социални умения, а също и на умения за работа с чувствата и преживяванията. Като решение на този проблем в много райони семействата оформят групи, което позволява на обучаваните вкъщи деца да се събират за посещения на различни места, както и да си организират празненства. Някои дори имат свои скаутски групи. Другаде пък тези събития се провеждат с по-малко участници, което позволява да им се обръща повече внимание и способства за качеството на преживяването. Но в общи линии този вид организация очевидно работи добре.

 

Образование в обикновени частни училища

В обикновените, както и в частните училища, промените в средата и организирането на всеки ден могат да окажат изключително добро влияние върху успеха на детето, както и върху поведението му. Както вече казах, Децата на новото време са силно чувствителни към средата, както и към чувствата и постъпките на околните. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се промени средата. Помислете си — когато отидете в някое училище, как ни изглежда то? Какви усещания предизвиква в нас? В скучен зелен или сив цвят ли са боядисани стените? Подовете корави и студени ли са? Дали общата атмосфера не крещи «нисък бюджет» или «строги правила»? Плаши ли ни нещо в него и ако да, защо? Дали защото «реториката» на определен вид среди предполага непреклонни правила, строга власт и осезаеми обиди? Освен това в някои училища не е особено чисто. Боята се лющи, осветлението е твърде ярко, а обзавеждането е старо и неудобно. Нещо повече, отвсякъде стърчат остри ръбове и ъгли и има твърде малко растения и животни. Това обикновено оставя неприятно усещане у хората. Парадоксалното е, че освен безинтересна и невдъхновяваща творчеството, тази среда е твърде натоварваща с прекомерната си слухова и визуална стимулация.

Представете си как се чувстват нашите деца, били те даровити или не, когато са принудени да сядат на корави, неудобни чинове. Обикновено са наредени в редици и всяко от тях си има място, определено от учителите или по силата на навика. Всеки трябва да си намери място, което да го идентифицира, и обстоятелствата приучават децата да изхвръкват от местата си още щом удари звънецът, независимо дали учителят е приключил.

 

Светлини, звуци и цветове

Да започнем със средата. Първо, и на децата, и на персонала ще се отрази по-добре едно непряко, естествено осветление, което да не излъчва толкова електромагнитни вълни като флуоресцентното. Електромагнитните полета засягат всеки в някаква степен, но за Децата на новото време те са осезаеми енергийни полета, които нахлуват в телата им и ги разболяват. Електромагнитните излъчвания разбъркват хармоничната подредба на частиците в енергийните полета и енергийните връзки в и около тялото се променят, което в повечето случаи оказва разрушително въздействие върху детето. Кристалните деца се влияят най-зле от електромагнитно замърсяване и много от тях страдат от умора и главоболие поради яркото осветление в класните стаи. Други електронни уреди, като например компютри и монитори, също имат отрицателно въздействие върху човешкото енергийно поле и следователно върху здравето на тези деца. Електромагнитното замърсяване в класните стаи може да се намали, като старият тип монитори се сменят с плоски, чието излъчване е доста по-слабо. (Електромагнитното замърсяване може да се измери със съответен уред, който не струва скъпо.)

Друг фактор, който засяга както способността на децата да задържат вниманието си, така и общия им комфорт, е онова, което наричам визуално и слухово претоварване. Този вид «удар за сетивата» се получава, когато в зрителното поле има толкова много неща, че се създава вътрешно усещане за хаос, или пък когато шумът е толкова силен, че изморява. Помислете си само — когато някой увеличи прекалено звука на телевизора, колко дълго ще издържите, преди да го помолите да го намали? В училище постоянно има някакъв шум в класната стая и коридорите, както и такъв, който идва отвън, и това разсейва децата. В една работеща институция просто винаги се чуват много звуци, които биха могли да бъдат «намалени».

Опростяването на средата, визуалните и слуховите дразнения ще допринесе много за удобството на всички деца. Това може да се постигне лесно, с едно пренареждане на класните стаи и коридорите. Подредете книгите и принадлежностите, а където е възможно, монтирайте шкафове или вратички на лавиците, така че претрупаните места да бъдат покрити и да се виждат предимно гладки повърхности. В повечето училища окачват по стените картини, рисунки и завършени проекти на децата. Освободете се от подобни визуални претрупвания. Защо тези неща не бъдат излагани на определено място в училището, като например «Зала на постиженията» или «Стена на мечтите», и децата да бъдат водени редовно там? Така вместо да престанат да забелязват работите на другите, ще могат да покажат своите, и то с подходящата нагласа. Защо да не представим изработеното от тях като нещо специално? Защото то е! Като алтернатива на слуховото претоварване може да се избере някаква тиха, но не монотонна музика, която да създаде спокойна, уравновесена атмосфера, Това ще заглуши и външните звуци, които може да разсеят децата.

Цветовете са много важни при създаването на спокойна, не толкова хаотична среда, която да способства за по-лесното усвояване на знания. За съжаление, повечето училища се задоволяват с обичайното зелено или сиво. Както вече казах, цветът е енергия и има своя честота, а честотата на свой ред може да повлияе върху настроенията и дори върху представянето ни. За да се създаде положителна среда, светлите цветове са задължителни. Съчетанията на тези цветове в една стая могат да променят коренно вида й. Най-подходящи са пастелните тонове на жълтото, пурпурното, виолетовото, синьото, розовото и зеленото, (масленозеленото и тревистозеленото също вършат работа). Земните тонове прекалено много заземяват, така че се откажете от тях — освен ако намерението ви не е децата да си подремват сладко! Също така стойте далеч от тъмни, наситени цветове като тъмносиньо и червено.

 

Подредба на стаята

След създаване на подходяща цветова атмосфера може да се направят още положителни промени. Първо, смекчете острите ъгли и ръбове на мебелите и тяхната подредба, където е възможно. Оптималната класна стая би била кръгла, без абсолютно никакви ъгли. Това би направило атмосферата по-мека, по-съгласувана със законите на свещената геометрия — формите, върху които е построено цялото творение. Подредете нещата в стаята геометрично, така че да личи ред и спретнатост. Във всеки от нас има вътрешен афинитет към геометричните форми и те могат да окажат интересно положително въздействие върху всички. Най-благотворни са сферата, четиристенната пирамида, кубът и квадратът. Те са приятни за окото и подтикват към усвояване на знания.

Както вече споменах, чиновете в класните стаи най-често са подредени в редици. Разчупете обстановката, като разпръснете чиновете така, че да се образуват малки групи деца със сходни умения. Ако класът не е твърде голям, наредете чиновете в кръг. Извадете от уравнението йерархията и сравняването между децата. Направете учителя част от групата, като сложите масата му в окръжността или по средата й. Посланието на тази подредба е, че всички са еднакво важни. Освен това децата ще могат да се виждат едно друго и ще общуват по-лесно, без някой да се разсейва, защото пред или зад него седи друг. Обстановката веднага става по-задушевна. Също така кръговото подреждане позволява децата да се разположат на групички по сходни постижения или пък да се размесят, така че да се допълват взаимно. По този начин те ще се научат да работят заедно, да си поставят предизвикателства едно на друго и да израстват като отбор. Постепенно ще добиват самочувствие в общуването си и умения за лоялност, приятелство и отговорност, които ще им помогнат по-нататък в живота.

За секционно мислещият човек кръговото подреждане носи и други ползи. Задачата или въпросът може да се постави в средата. На децата се обяснява, че кръгът е нещо като циферблат на часовник. Задачата по средата е мястото, където са закрепени стрелките. Всички деца подред трябва да допринесат с нещо за решаването й. Започва детето, което се намира на 12 часа, после това на 1 часа изказва мнението и прозренията си и така нататък. Така дискусията ще доведе до едно добре обмислено решение.

 

Природни елементи

Децата на новото време са силно чувствителни към своята среда, природата и планетата въобще. Живите растения са много важни за създаването на една естествена среда. Другите живи елементи са простички, и все пак много ефикасни допълнения в класната стая — аквариум с рибки, малко животно, за което децата да се грижат, или дори домашни любимци «на гости» за деня. Всичко това ще създаде една активна, но спокойна за учителя и учениците атмосфера. Течащата вода под формата на малък фонтан пречиства енергията в стаята и осигурява приятно ромолене, което смекчава обстановката, но не пречи на занятията.

Друг чудесен начин за насърчаване на спокойната и положителна нагласа е класът да се извежда навън, когато времето го позволява. Позволете на всяко от децата да си донесе постелка или одеяло, което да бъде личното му пространство навън. Нека си свалят обувките (ако са достатъчно големи, за да могат после сами да си ги обуят) и да почувстват тревата с ходилата си. Насърчете ги да затворят очи и да почувстват ветреца. След като се отпуснат за няколко минути, ги накарайте всяко да седне на постелката си и да участва активно в урока. Гимнастика като тай чи, разтягане или от време на време волни танци повишават тонуса на децата и способността им да задържат вниманието си. Това може да се направи или сутрин преди първия час, или след обяда, за да се премахне обичайната сънливост. Не са нужни кой знае колко усилия, за да могат децата да се забавляват в училище!

 

По-малко организация, повече комфорт

Често училищният ден е строго организиран, което включва определени часове в определено време и срокове за изпълняване на различните задачи — което подлага много деца на твърде голямо напрежение. Тъй като мислят секционно, Новите деца са напълно в състояние да вършат по няколко неща едновременно през целия ден. Вместо да работят в линеен формат, за тях ще е далеч по-добре да се създаде кръгова система, в която да има пет или повече дейности. В определен ден се дават задачи по различни предмети и материалите за всяка от тях се поставят в павилиони на определено място. Във всеки от павилионите трябва да има задачи като теми за писане, книги, които да се прочетат, истории, които да се изтълкуват. Разумно е да се поставят някои правила, но редът на избиране на задачите да остане лично решение на детето. То може да работи по повече от една задача едновременно, но не може да продължи на следващия кръг, докато не довърши всичко на предишния. Идеята е да не стане така, че хлапето да реши всичките задачи по математика за един ден и след това да лентяйства. На определено ниво трябва да се свърши цялата работа, но имат избор как да подходят към задачите.

В училищата, където прилагат кръговата система, веднага се установява, че много от децата, които преди това сякаш са имали СДВ или СХДВ, подобряват неимоверно успеха си. Всеки има възможност да продължи нататък, ако свърши по-рано работата си за деня или седмицата, а по-бавните не са подложени на напрежение да приключат заедно с останалите. Конкуренцията е отличен педагогически инструмент, стига да се използва отговорно и почтено. Откритото сравняване на децата обаче не е удачно. Всяко дете е различно, със своя гледна точка и мнение за всяко нещо. Сравняването на децата може да ги накара да се съмняват в себе си, което да доведе до проблеми със самооценката.

 

Насърчавайте откритото общуване

Общуването е един от най-ценните активи, които можем да дадем на нашите специални деца. През повечето време в училище им казват какво да правят и кога, но рядко се споменава как и защо се случват нещата. Не им се казва какво ще стане по-нататък, така че не знаят какво да очакват. Когато знае какво следва, детето се чувства много по-сигурно в преживяванията си. Неизвестното често създава напрежение, а то лесно може да се избегне с ясно, последователно общуване.

Във всяка класна стая има моменти, когато някои деца започват да пречат на другите с държанието си. Когато в час или отвън на игрището изникнат проблеми, някой бива порицан или наказан и животът продължава. Обаче за децата, които са станали свидетели на събитието или са участвали в него, проблемът в много от случаите остава нерешен. Наскоро с радост научих за едно частно училище, където всеки ден отделят време за открита дискусия между децата. В техните кръгове това време се смята за «безопасна зона», когато могат да изразят свободно мислите си за учителя и другите деца, без укор или последици. Позволено им е да говорят каквото им е на сърцето, да изразяват тревогите си и дори да споделят със съучениците си какво са почувствали от техни постъпки. Разбира се, този форум е насърчаван и провеждан под надзора на училищния персонал и са въведени някои основни правила, които не позволяват разговорът да се отклонява от положителния, градивен тон. Управата на училището открила, че като дава възможност за този чудесен процес, децата се чувстват много по-удобно и непринудено, а общуването се улеснява.

Много от децата, които се държат лошо, го правят, защото търсят внимание, чувстват се отегчени или имат други проблеми у дома или в училище, които не са обсъдени или решени, В една по-положителна обстановка тези деца се научават, че подобни постъпки не са приемливи за другарчетата им, но и чуват добри неща за себе си (това е едно от правилата), така че вместо да се настроят отбранително, си вадят поуката, че лесно могат да променят поведението си и това да им донесе добро, без заяждания или сбивания.

Най-общо казано, за да оказваме подкрепа на Децата на новото време, са нужни просто здрав разум, желание и последователност. Ако проявим далновидността да дадем на нашите малчугани онова, от което се нуждаят у дома, в училище и в социалните институции, ще отгледаме едно удивително поколение от чувствителни, даровити хора, които могат и ще доведат нашия свят до невероятно обединение и напредък за благото на всички.