Хармонията и работата на мозъка

Когато човек получи някакъв стимул, мозъкът му изпраща електрически импулси, които пренасят съобщения по нервните пътища вътре в мозъка и по цялото тяло. Същите съобщения се предават към и от неговото съзнание и цялото сътворение. Тази съобщителна система работи под формата на полета от електромагнитни честоти, или енергия. Енергийното поле в и около човешкото тяло, както и полетата, които съществуват многоизмерно, също са електромагнитни. Всички наши енергийни равнища на съществуване общуват непрекъснато помежду си. Това е все едно да си «онлайн» през цялото време, да получаваш всякаква необходима информация във всеки момент, и то без никакво усилие. Тъй като използваме мозъците си логически, в повечето случаи не долавяме по-финото общуване.

Мозъците на надарените хора функционират по различен начин. Сигурно си спомняте, че енергията пренася информация, а мозъкът използва енергията, за да работи. Хората, които са с развита интуиция или метафизични дарби, притежават вродената способност да «черпят» от различните равнища на фините енергии и следователно от други реалности, където имат предсказателни преживявания, а в някои случаи освобождават съзнанието си до такава степен, че изследват други времена и места, и реалности отвъд трите измерения. При хората с интуитивни или други метафизични таланти посланията, които се съдържат в енергията, се разпределят по различен начин в мозъка, така че да бъдат разбрани (поне на някакво равнище), а не да се изгубят в линейната мозъчна дейност. Тези разлики във функционирането на мозъка в по-голямата си част остават незабелязани при медицински изследвания, тъй като медицинската общност все още не взима насериозно възможностите или влиянието на тези фини енергии. На този етап те не разполагат и с инструменти, които да улавят тези видове енергия.

Често поради някои стимули или промени във връзките на енергийната функция едно дете от новата еволюция може да изглежда различно или дори с очевиден недъг. С други думи, някои от Децата на новото време на пръв поглед не функционират «нормално» на умствено, емоционално или физическо равнище. Някои имат какви ли не недъзи, от дребни до значителни. Част от тях са с тежка инвалидност, но демонстрират духовна яснота, издаваща мъдрост, далеч над тази на повечето възрастни. Най-силно засегнатите деца в повечето случаи не говорят или не могат да говорят, но повечето от тях общуват по телепатия с повече лекота, отколкото доста от нас с думи. Някои от тези малчугани също така не се държат «нормално», както се очаква в определени ситуации. Други сякаш са «отнесени» или «не на този свят». Това е, защото техният свят е далеч по-богат от нашето простичко ежедневие.

Част от тези деца са просто «с различни дарби». Те са със силно развита интуиция и големи таланти, но въпреки това имат очевидни затруднения с линейното усвояване на знания или ученето наизуст. Поради високата си интелигентност те често се отегчават, показвайки признаци на апатия под формата на лоши резултати в училище или проблемно поведение. Една от причините за това е, че поради «скоростното» естество на еволюцията в този момент променящите се или нехармонични енергии понякога се настаняват в мозъчните вълни и в енергийното поле на детето. Енергийните връзки в мозъка и енергийната му система като цяло изпитват смущения, подобни на интерференцията в радиостанция. Енергийните модели често зациклят в части на мозъка и това нарушава достъпа на детето до съответните области от интелекта. И обратното, при някои деца енергийните полета в мозъка се сливат, създавайки поле от енергия, което отваря достъп до неизползвани от повечето хора части от мозъка.

Поради тези на пръв поглед аномални енергийни промени някои от децата имат физически недъзи, общо висока интелигентност (или дарби в определени области) и дори забележителни вродени духовни способности. Възможностите са безкрайни и зависят единствено от организацията на фините енергийни полета в мозъка на детето.

Макар да измерва електрическите реакции в мозъка, електроенцефалограмата (ЕЕГ) обикновено не улавя този вид дейност. Поради това много деца с подобни аномалии имат нормални резултати при изследвания и биват смятани за «медицинска мистерия». Това е, защото медицината не отчита електромагнитните връзки в и около тялото, или дори факта, че всяко човешко същество се състои от пластове и пластове фини форми и полета. Многоизмерните аспекти на децата, които постоянно си взаимодействат, също не се взимат предвид.

Новите връзки в енергийните ни полета понякога ни дават достъп до други реалности в нашето съзнание. Ние притежаваме способността да усъвършенстваме универсалната си възприемчивост, а резултатът от това е по-голяма осъзнатост в триизмерните ни преживявания. Когато мозъчните вълни откликнат на електромагнитни промени, понякога тези честоти се обединяват и създават интересни модели. Гама-вълните, и дори някои по-високи честоти, стават преобладаващи. Гама-вълните са най-високочестотните в човешкия мозък — с доста по-висока честота от тита-вълните, които постигаме по време на медитация и в нашите интуитивни моменти. Засега съвременната наука не е стигнала дотам да обясни какво се случва, когато гама-вълните станат преобладаващи в мозъка. Когато мозъчните вълни започнат да образуват нови модели, това оказва влияние върху съзнанието. Не става дума за събуждане или заспиване… макар че всъщност е точно това. Ние се «пробуждаме» за по-висши реалности.

Съзнанието на Новите деца все повече се изостря за други реалности и многоизмерни светове. Всъщност съзнанието им с течение на времето се освобождава напълно от ограниченията на времето и пространството. Тези деца превключват с лекота от една реалност на друга и остават в съзнание за всичките. Именно тази осъзнатост наричам въвеждане — състоянието, в което мозъчните вълни са се обединили и човекът започва да усеща, че има и други реалности. Преживяванията обаче не стигат по-далеч. Следващият етап е общуването, което включва съзнателно взаимодействие с други реалности. Детето не само съзнава, че ги има, но и започва често да общува с тях. Това означава, че вижда и говори със същества от тези равнища на реалността. (Което пък придава съвсем ново значение на понятието за невидими приятели!) Общуването означава и съзнателно преживяване на енергиите на другите реалности, дори попиване на знания от тях. Децата са в състояние да виждат своите наставници и подобни ефирни същества, да общуват и дори да се сприятеляват с тях. Освен това умеят да проектират съзнанието си във Вселената и да пътуват във времето и пространството, донасяйки в нашия свят мъдрост отдалеч отвъд него.

 

Аутизъм

Днес на повече деца отвсякога се поставя диагнозата аутизъм и броят им непрекъснато се покачва. Съзнанието е удивително нещо, което повечето професионалисти — всъщност хората изобщо — не разбират. Поради това по мнението на авторката често се поставят погрешни диагнози.

Понякога децата, родени с големи дарби, но незабелязвани и ненасърчавани, започват да се отдръпват в другите реалности. Те изглеждат като затворени в себе си, с частично или напълно увредено осъзнаване на заобикалящата ги триизмерна действителност.

А истината е, че просто им се струва по-лесно да се оттеглят в състоянието на чисто съзнание, отколкото да се чувстват нечути и непризнати. За тях е трудно да изразяват с ежедневния човешки език етерните преживявания, до които съзнанието им достига с такава лекота. Разбира се, не всяка поставена диагноза аутизъм е резултат от недоразумение, но това се случва все по-често, тъй като в нашия свят се появяват все нови и нови изключителни деца.

Стандартното представяне на различно функциониращо хармонизиране е аутизмът. При него пътищата на електромагнитната енергия в мозъка се свързват в клуп. С други думи, енергията започва да се върти в кръг или елипса в малък участък от мозъка. Тогава други части от енергийната система, сензорните рецептори, засядат в «пусково» положение. (И повтарям, важно е да се отбележи, че не всички деца, които показват признаци на аутизъм, са от новата еволюция. Тук разглеждаме само децата с нови енергийни модели.)

Когато електромагнитните комуникации в мозъка започнат да образуват клуп, детето «засяда» в едно доста тясно поле. Мрежата от неврони в мозъка образува малък, ограничен формат, което на свой ред ограничава способността на детето да общува нормално на триизмерно равнище. Оттам и различните нива на аутизъм — леките случаи, когато детето остава сравнително контактно, но със затруднения; умерено засегнатите деца, които общуват само частично, но съзнанието им, изглежда, че присъства; и дори гениалните в определени области малчугани. С оглед на енергиите и хармонизацията, онова, което смятаме за аутизъм, в повечето случаи е просто различна подредба на хармонизиращите връзки в електромагнитните енергийни полета в мозъка, а може би и в цялото тяло.

Усещането за докосване кара много от тези така наречени деца с аутизъм да се чувстват застрашени. Това е, защото, когато бъдат докоснати от някого, те усещат всичко, което той някога е преживявал — най-дълбоките му страхове и чувства, светлото и тъмното в него. Освен това повечето деца с аутизъм не понасят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин, защото и така им е трудно да живеят в телата си. Част от тях дори не понасят дрехи или обувки. Пак повтарям, това не се отнася за всички деца с аутизъм, но е явление, което определено се вписва в контекста на Новите деца.

Съществува едно мнение, че живакът, който се съдържа в поставяните на децата ваксини, в околната среда и дори в морските храни, изяждани от бременните жени, допринася за нарастващия брой на деца с аутизъм. Действително повечето живак в човешкия организъм идва от морските дарове. Друг източник е наситената с живак амалгама, която зъболекарите използват за пломбиране на зъбите. С течение на времето този живак се отделя малко по малко от пломбата и попада в организма.

Научно установен факт е, че живакът е силен проводник и дори може да се използва за произвеждане на електроенергия като гориво. Когато е налице електропроводимост, се създава електромагнитно поле. Електромагнитното поле по начало е поляризирано, противоположно на това на електрическото поле, и когато електрическият ток се върти в една посока, електромагнитната енергия се върти в обратната. Тази противоположна поляризация създава равновесие и стабилност. Когато обаче и електрическото, и електромагнитното поле се завъртят в една посока, вратите на времето и пространството се отварят, преградите между нашата реалност и тази на другите светове изчезват, а гравитацията престава да съществува. Именно по този начин действа антигравитационната технология, а НЛО идват и си отиват от нашия свят. Това е и начинът, по който се постига пътуването във времето и по който човешкото съзнание работи в тази и другите реалности.

Следователно, ако в тялото има високо ниво на живак, той може да допринесе за объркване на електромагнитните връзки и модели в мозъка — откъдето пък се получават енергийните клупове и аутизмът, както и други видове аномално поведение на съзнанието и познавателната способност. Наличието на живак действително може да създаде в тялото нови електромагнитни взаимоотношения, които да променят реда на електрическите импулси и/или да ги накарат да действат по различен начин. Когато станат такива промени, детето проявява липса на някои поведенчески прояви или те са променени и бива смятано за «ненормално».

Всъщност, когато се роди дете с нови енергийни модели и по-усъвършенствана електромагнитна система, а след това в организма му попаднат токсични метали, това може като общо да засили различията в хармонизацията или функционалните отклонения и да допринесе много за промените в електрическите и електромагнитни връзки в цялото тяло. Образуват се нови енергийни взаимоотношения, а с това и цял куп нови проблеми. Наличието на токсични метали в организма лесно може да се установи с обикновени кръвни изследвания или анализ на косми — и двете могат да се поръчат чрез лекар.

 

СДВ и СХДВ

Децата с нови модели на мозъчните вълни често се проявяват като синдром на дефицит на вниманието (СДВ), или синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (СХДВ). Това означава, че детето е затруднено да изпълнява една задача дълго време, да задържа вниманието си или да се съсредоточава. Истината обаче е, че Децата на новото време не мислят по същия начин като предците си. Хората обикновено разсъждават линейно, т.е. една мисъл следва логически друга и така нататък, образувайки спретната права линия. Ролята на всяка брънка от веригата на разума е да свърже една информация със следващата, докато се изгради история, която да изглежда смислена.

Мозъците на Децата на новото време работят по друг начин. Вместо да използват линейната логика, те мислят секционно. Представете си, че в мозъците на тези забележителни деца има страшно много чекмедженца, като в тях се съхраняват различни видове информация. Чекмедженцата се отварят по секции, често по много наведнъж. Резултатът може да наподобява на СДВ или СХДВ, тъй като не изглежда детето да следва някаква логика — то често скача от тема на тема, понякога със забележителна скорост. Когато мислят, Децата на новото време са способни да минават от една област в друга, разпознавайки и съхранявайки данни за по-нататъшна употреба или докато съберат достатъчно информация, която изцяло да изглежда смислена.

Поради своя нов модел на мислене и засилените си способности за усвояване на знания Децата на новото време, особено Кристалните и Звездните деца, на пръв поглед страдат от СДВ или СХДВ. Истината обаче е, че тези деца нямат нужда да обмислят дълго нещата — ако това изобщо се налага, — защото вече разполагат с информация, спретнато подредена за бъдеща употреба! Аз предпочитам да разглеждам СХДВ като способност за скоростно обработване на информация от различните измерения.

И тъй като са свободни, необременени от никакви системи от убеждения, Децата на новото време притежават вродената способност да оставят съзнанието си да се рее когато и където поискат — като същевременно те продължават да живеят в триизмерния свят!

Освен дефицит на вниманието, на Децата на новото Време много често се приписва и хиперактивност. А в тях няма нищо «хипер», освен ако не става дума за опита им. Когато е в състояние да събира и съхранява информация секционно, детето го прави със скоростта на светлината и този процес често остава незабелязан за нас. Сетне, докато всички останали се мъчат да насмогнат, използвайки по-тромавата линейна логика, детето се отегчава и започва да проявява признаци на нетърпение. Това нетърпение в много от случаите изглежда като лошо поведение. Истината обаче е, че просто няма какво да привлече интереса на детето и то просто се чуди къде да се дене. С течение на времето този тип поведение се превръща в нещо обичайно за него.

Тези деца не са с нарушени функции, те просто са различни. Ако използваме като метафора компютрите, предишните поколения хора са като ранните компютри, които все още работят под DOS. Техните процесори са в състояние да изпълняват функциите една по една, докато задачата бъде изпълнена. Този процес е логичен и линеен, той изпълнява програмата ред по ред. Децата на новото време обаче функционират като последните модели компютри — в състояние са да изпълняват по много задачи едновременно, напълно съзнателно и без нито за момент да губят нишката на всяка от задачите. Тяхната информация се обработва като чиста енергия, така че няма забавяния в процеса на комуникация. Този процес протича твърде бързо, за да бъде описан с думи. Техниката на децата им позволява да асимилират данните със свръхсветлинна скорост. За тях тази скорост е естествена. Много от тях не съзнават, че са различни; те просто функционират така, както са създадени.

Тази на пръв поглед разхвърляна дейност често остава неразбрана от учители, родители и настойници. Те смятат, че детето може би има нарушена способност за усвояване на знания или някакъв недостатък, след като не успява да следи линейната логика. Полагат се усилия то да бъде затворено в някакви социални норми и правила, ала с течение на времето тези усилия водят до още по-големи проблеми с поведението. Такива деца често изпадат от образователната система и биват определяни като проблемни. Накрая те намразват обществото, което не иска или не може да ги разбере. Те и без това се чувстват различни, тъй като осъзнатостта им далеч надхвърля представите на околните. В резултат самооценката им се влошава, появяват се поведенчески проблеми, може би дори потиснатост, и те лека-полека престават да общуват с хората, тъй като и без това никой не ги чува. Детето може да реагира отрицателно по какви ли не начини, и то само защото се чувства непризнато или ненасърчавано.

Вместо да се радваме на тяхната различност, ние им даваме лекарства, с които да лекуваме депресията и хиперактивността им — да повишаваме настроението им и да ги успокояваме. Когато им се дават медикаменти, децата стават по-тихи и кротки и като че ли вниманието им се задържа повече, но всичко това ги потиска емоционално, духовно и еволюционно. Сякаш обществото е решило, че всяко от тези деца е влак беглец и единственият начин да бъде контролиран е на линията да се издигне тухлена стена под формата на медикаменти. Когато в крайна сметка се забие в стената, влакът се разрушава — също като децата, на които се дават хапчета, за да се държат съобразно старите обществени порядки. Подобни медикаменти най-често затварят вратите към по-висшето съзнание и вместо вълнение от живота, малчуганът започва да усеща апатия. Когато са на лекарства, тези деца се нуждаят от по-малко внимание — защото са по-кротки и лесни за гледане, — но решен ли е изобщо проблемът?

Някой е успял да постави ситуацията «под контрол». Контролът — старият образец, при който един или повече хора трябва постоянно да управляват. Факт е, че контролът не е нищо повече от схващане на егото, което няма нищо общо с истината. Според идеята за контрола някой е отделно нещо от цялото и е поел задължението да налага своите преживявания и възприятия на друг човек или други хора. Когато някой твърди, че контролира, това се отнася единствено за него самия. Онова, което контролиращият желае, според неговите разбирания, не е задължително доброто на всички замесени. Контролът е власт, но само в ума на човека, който го упражнява.

Една от най-великите истини, които Децата на новото време знаят без никаква сянка от съмнение, е, че всички сме едно. Ние сме част от цялото, а то е по-велико от всяко отделно същество. Когато започнем да се отделяме по някакъв начин, това ще рече, че се отдалечаваме от истината и Децата на новото време го знаят. Когато едно дете знае истината дълбоко в себе си и възрастните или дори други деца полагат усилия да го накарат да живее извън тази истина, това е все едно да го карат да предаде истинската си природа. По този начин го карат да лъже и да се съгласи, че е отделно от цялото. Това е обратното на всичко, което детето знае, и тъй като познанието му е много дълбоко, отцепването от цялото му причинява огромна болка.

Според авторката не е вярно, че тези деца проявяват недостиг на концентрация, познавателна способност или социални умения; недостигът всъщност е в обществото. То не е наясно с ескалиращата еволюция на човечеството, затова не обръща достатъчно внимание на Децата на новото време, не им е осигурило подходяща образователна среда или системи за семейно подпомагане и остава глухо за онова, което те казват в действителност. Нашето общество, подобно на много други, се нуждае, най-общо казано, от някого, когото да обвинява за своята глупост, и винаги е имало хора, преследвани, задето правят нещо необикновено — или обратното, задето не правят нищо. Обществото трябва да промени схващанията си за Децата на новото време или все повече от тях ще изпадат в изолация, въпреки че могат да донесат големи положителни промени в нашия свят.