Милая девушка,
милая,
милая,
в платьице белом,
такая наивная.
Девушка жить
еще не умела,
когда в окошко
любовь
залетела.
Девушка пела,
от счастья,
от счастья.
Она не знала
разлуки
ненастье.
Она мечтала
о ранней
весне…
Грезила днем
словно
во сне.
Милая девушка,
милая,
милая,
нежная и
по-детски наивная,
скоро лето
опалит поля,
пухом метнутся
к ногам тополя…
Зря ты влюбилась,
милая,
зря…