Милая девушка,

милая,

милая,

в платьице белом,

такая наивная.

Девушка жить

еще не умела,

когда в окошко

любовь

залетела.

Девушка пела,

от счастья,

от счастья.

Она не знала

разлуки

ненастье.

Она мечтала

о ранней

весне…

Грезила днем

словно

во сне.

Милая девушка,

милая,

милая,

нежная и

по-детски наивная,

скоро лето

опалит поля,

пухом метнутся

к ногам тополя…

Зря ты влюбилась,

милая,

зря…